редакция на материала: Огнян Лазаров ⧫ material editor: Ognyan Lazarov
снимки: Лидия Цанкова ⧫ pictures: Lidia Cankova
Откъс от интервю на Лидия Цанкова пред вестник „Седем”, публикувано на 25 август, 2014 г. Вестник "Седем" вече не съществува, но ние смятаме, че архивите му съдържат прекрасни материали, които трябва да се споделят.
Лидия Цанкова е родена през 1946 г. в Гоце Делчев, преди повече от 40 год. се мести да живее в Полша (гр. Лодз и там е почетен гражданин). Дизайнер, художник, моделиер, гостува с творбите си във Франция, Великобритания, САЩ, Унгария, Мексико, Дания… Има собствена галерия в Берлин, в която излага своите дизайнерски облекла и рисунки.
 |
| Лидия ⧫ Lidia |
- Коя е Лидия?
- Малко е труден този въпрос. Защото аз съм всеки ден различна. За навън съм… Лидия, а за навътре мога и вятър да бъда, мога да бъда и годеница на вятъра, мога да бъда… сетивен дъжд. И съм си мислила, че мога да имам име и на друг човек, на друго същество. Понякога отвън искат да ме натикат в чекмедже, като коментират, че съм дизайнерка и правя просто мода. Но аз смятам, че модата ограничава, а стилът освобождава. Защото той е свързан с нашата аура, с нашата духовност, с нашата експресия, с нещо, което е неизмеримо и уникално.
- Все пак нека кажем, че Лидия е известна и преуспяла жена… Каква е цената на славата?
- Цената на славата е носталгията ми към България. Ако аз имам някакъв успех в Полша, имам го заради това, че откакто напуснах България, започнах да преследвам нейната духовност и тя ми даде най-много сили.
- Кое е различното между колективната полска душа и колективната българска душа, ако мога така да се изразя?
- Първо бих казала, че българинът като сборно същество или като много същества сме докоснати от много музи на изкуството. Ако се съберат 10 българина например – само един от тях няма да пее. В Полша, ако са 10 – един от тях ще пее. Бих казала, че България е огромен хор, а хоровото пеене е единствената сборна игра, която обожавам. Нищо друго. Хорът е единствената групова игра, в която се чувствам сигурно и нямам страх, както в скута на майка си. Смятам, че пеенето е вид общуване, което е по-близко до универсалната любов, отколкото е говоренето като диалог.
- А не идеализираш ли малко българина, защото си далеч оттук?
- Сигурно. Но все пак мисля, че в българина надделява някаква доброта, което е добродетел неосъзната. Защото добрия човек, който е добър чрез осъзнаване, е нарочно добър. Обаче има хора, които са добри както реката тече, както дървото се раззеленява и такива хора в България съм срещала.
 |
| Одежда ⧫ A robe |
- Каза ми, че стилът освобождава, но през какво минава човек, за да стигне до своя стил и до тази свобода?
-Да намериш своя стил е като да намериш себе си като подслушваш своята интуиция. Свикнали сме да и обръщаме малко внимание, но тя е нашият периферен радар, най-важната ни сянка или козиркичка, където се строи това, с което после изплитаме нашата идентификация… И успяваш, ако следваш вътрешния си глас и имаш силата да преодолееш тази инертност, която е ежедневието, която ти се лепи като пот, като прах.
- А ти лично как пречупваше тази инертност?
- Преодолява се с това подслушване на себе си, за което ти казах. Ако помниш първата си мисъл като се събудиш, ако имаш една такава наблюдателност, която да кажем е периферийна… Ако общуваш с други чувствителни хора, четеш и не се затваряш в стереотипи… Ако вървиш по твоя път независимо от това дали се харесваш на другите. Много е трудно според мен търсенето на себе си, защото ние сме същества, които често сме отражение на мислите и на оценките на другите хора.
 |
| Целувката ⧫ The kiss |
- Няма смисъл да ходиш в чужди стъпки, да завиждаш…Всъщност какво е завистта според теб?
- Завистта и ревността са огромен страх, топка от бодли, която вършее в теб и те стопява. И почваш да ръждясваш отвътре от болка. Това е много емоционално чувство, което омаломощава и скършва крилата. Скопява те, ставаш безсилен.
- Ти как отбиваш ревността на другите?
- Аз вече не обръщам внимание на ревността, но веднага усещам когато има завист. Стремя се така да говоря с хората, че да докосна в тях това, което сами се страхуват да мислят, че е голямо крило в тях или че е голяма радост. А хората имат нужда от някаква необикновена среща. От това да ги видиш в цвят, че са красиви, че са талантливи…
 |
| Черно и бяло ⧫ Black & White |
- Да, но това се получава чрез изкуството, а колко са хората, които правят изкуство?
- Не. Аз смятам, че изкуство е също да възпитаваш дете, да направиш манджа, градина да имаш, да си любовница, да си съпруга…
- Тоест да изследваш собственото си аз? И тогава си могъщ?
- Точно това е. Ние сме тайна за самите себе си.
- Къде е мъжът във всичко това?
- Не разделям хората на мъже и жени. Но за мен мъжът е същество, което е на „ти” с креативността и творчеството. Жената е интуиция и земя. Мъжът е небе.
⧫
Excerpt from an interview with Lydia Tsankova for the newspaper "Seven", published on August 25, 2014. Newspaper “Seven” no longer exists, however we consider it a great source for work, which should still see the light of day
Lydia Tsankova was born in 1946 in Gotse Delchev.She moved to Poland more than 40 years ago (to the town of Lodz, where she is an honorary citizen). She’s a designer and artist, who’s exhibited her work in France, UK, USA, Hungary, Mexico and Denmark. She owns her own gallery in Berlin, where she presents her drawings, paintings and originally designed clothing.
 |
| Лидия ⧫ Lidia |
- Who is Lydia?
- This is a difficult question, because I’m different every day... I'm Lydia to the outside world, but inside I can be the Wind, I can be the fiance of the Wind, I can be... a sensual rain. I can have the name of another person or another creature. Sometimes the outside wants to shove me in a shoebox. I’m labelled as a designer, who simply creates fashion. But I think fashion limits, the style sets us free, because it is connected to our aura, to our spirituality, to our expression of something that is immeasurable and unique.
- Let’s say Lydia is a well-known and successful woman ... What’s the price of fame?
- The price of my fame is my longing for Bulgaria. If I have any success in Poland, I have it, because since I left Bulgaria, I began the pursuit of her spirituality and that gave me strength.
- What is the difference between the collective Polish soul and the Bulgarian collective soul, if I may describe it that way?
- First I would say that Bulgarians, as a collective being or as many beings, are touched by many art muses. If you gather 10 Bulgarians, for example, only one of them won’t sing. In Poland, if you gather 10 - only one of them will sing. I would say that Bulgaria is one big choir and choral singing is the only collective game I adore. Nothing else. The choir group is the only game where I feel safe and have no fear, just like on my mother’s lap. I think that singing is a kind of communication that is closer to the universal love than talking in the form of a dialogue.
- Are you afraid you might be idealizing the Bulgarians, because you are far away from Bulgaria?
- Probably. But I think that Bulgarians carry a deep kindness, virtue which is unconscious. A good man who is consciously good, is good on purpose. But there are people who are naturally good, just like a river knows how to flow naturally, just like the tree becomes green, and I have met such people in Bulgaria.
 |
| Целувката ⧫ The kiss |
- You said the style sets you free, but what does one have to go through to find that style and that freedom?
-To find your style is like finding yourself by eavesdropping on your intuition. We don’t pay enough attention to our intuition. It is our peripheral radar, our most important shadow or visor, where we build the means to launch our identity... and you can succeed if you follow your inner voice and have the strength to overcome the everyday inertia, which sticks on you like sweat or dust.
- And how do you personally breaking this inertia?
- You can overcome it by listening to that internal voice or intuition I mentioned. If you remember your first waking thought, if you allow yourself to observe, even if peripherally... If you communicate with other sensitive people, if you read and don’t try to fit yourself into stereotypes... If you keep on your way regardless of whether others like you. That search for ourselves is very difficult, because we are beings, which are created by the reflection of the thoughts and opinions of other people.
- There is no point in following someone else’s steps, to be envious… Actually, what is envy for you?
- Envy and jealousy are born out of huge fear. They are balls of thorns that can sweep you empty and melt you. And then you begin to corrode inside because of the pain. This is a very strong emotion, which breaks your wings, which neuters you and leaves you powerless.
 |
| Творба върху коприна ⧫ Art on silk |
- How do you divert the jealousy of others?
- I no longer pay attention to jealousy, and envy I can sense immediately. So I try to talk to people in a way that touches them, in a way that brings out of them what they are afraid to even think sometimes, whether it is bringing out a big wing or a great joy. And we all need an extraordinary meetings, where we are seen in color, in our beauty, in our talent...
- Yes, but this extraordinary meeting is produced by art, and how many people actually make art?
- No. I think art is also educating a child, cooking a meal, creating a garden, being a lover or a wife ...
- So what you are saying is, searching for our true self? That makes us powerful?
- Yes, that's it. We are a secret to ourselves.
- Where is the man in all this?
- I don’t divide people in men and women. Man is a being, which is fluent in his creativity and art. The woman is more intuition and Earth. The man is also more sky.
©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Всички статии и снимки, съдържащи се тук са собственост на © Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015, освен ако не е отбелязано, че са собственост на друг. Никоя част от този сайт не може да бъде възпроизвеждана без изричното разрешение на притежателя на авторските права.
⧫
©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ALL RIGHTS RESERVED
Please note: All articles and photographs contained here are property of ©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 unless otherwise noted. No part of this website may be reproduced without the explicit permission of the copyright holder.
