Пролетта ще дойде ⧫ The spring will come

автор: Александра Златинова ⧫ author: Alexandra Zlatinova

снимки: Огнян Лазаров ⧫ pictures: Ognyan Lazarov

---

Пролетта ще дойде ... Пролетта ще дойде, да отмие тъгата, да обагри сивото небе, ще се стопи като облак горчивината И сила да кажеш “сбогом” ще ти даде. Утрешния ден с душа на самодива понася те във страстен дует, и живот във всеки пламнал цвят налива, устремен към света от тревога превзет. Пролетта ще дойде… Светлината орисана е да надвие, с топлина и невинна доброта. Надежда във шепота на вятъра се крие, Пролетта ще дойде… ...но все още на вратата чака тя

The spring will come… The spring will come To wash away the sorrow To colour the grey of the sky To lift the spirit of tomorrow To empower you to say goodbye The clouds of doubt will disappear The bitterness will go away The lump of numbness of your mind will clear The courage will be here to stay The flower of compassion will start to blossom You will see hope in every move of wind The dream of goodness will rise from the bottom The light will be destined to win The spring will come… But just not yet

---

За Александра Златинова

По думите на Екатерина Божикова:

Александра е една от най-старите и най-скъпи мои приятелки, и аз се радвам, че тя се съгласи да сподели работата си на тази платформа.

Аз винаги съм знаела, че тя е писателка, въпреки че тя смирено отказва да носи тази титла. Дори първият ми съзнателен спомен от нея е свързан с писането й. В училище по време на междучасия, човек можеше да я намери на чина й, пишеща на някое откъснато парче хартия. Понякога бяха бележки, които си предавахме като тайни агенти по време на час, но по-често те бяха стихове, мисли, разкази. Мечтаехме, че ще порастнем и ще променим света. Светът бе толкова голям и вълнуващ, а реалността в България бе толкова смущаваща, че това направи сърцата ни немирни пътници. Александра и аз делим много думи и пътувания. Тя е тази, която ме запозна с красотата на Африка, точно както нейните стихове ме запознаха с невероятна дълбочина на сърцето и таланта й.

Извор на Изкуството се радва да сподели работата на Александра, която е обогатена от многобройните й пътни приключения и носи следата на различните култури, в които Александра пристъпя смело.

Александра е журналист по професия с публикации в някои от най-големите български вестници като Телеграф, Стандарт, Монитор, Политика, Евростат и Elle. Тя живее в Лондон и продължава да броди неуморимо света.

⧫

About Alexandra Zlatinova

In the words of Ekaterina Bozhikova:

Alexandra is one of my oldest and dearest friends and I am thrilled that she agreed to share her work on this platform.

I’ve always known she is a writer, even though she humbly refuses to wear this title. Even my first memory of her is of her writing. During recess at school, she would be sitting at her desk and scribbling on a torn piece of paper. Sometimes these were notes we would passed each other during class like secret agents, but more often they were poems, thoughts, short stories. We imagined we would grow up and change the world. The world was so big and exciting, Bulgaria was so troubled, it made us rebels and travellers by heart. We’ve shared so many words and travels. She introduced me to the beauty of Africa, just like her poems introduced me to the incredible depth of her heart and talent.

The Art Fountain glad to share her work, which is enriched by her numerous travel adventures and influenced by the different cultures she has immersed herself into.

Alexandra is a journalist by trade and has worked for some of the biggest newspapers in Bulgaria such as Telegraf, Standart, Monitor, Politika, Europost and Elle. She currently resides in London and remains a big traveler.

---

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Всички статии и снимки, съдържащи се тук са собственост на © Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015, освен ако не е отбелязано, че са собственост на друг. Никоя част от този сайт не може да бъде възпроизвеждана без изричното разрешение на притежателя на авторските права.

⧫

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ALL RIGHTS RESERVED

Please note: All articles and photographs contained here are property of ©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 unless otherwise noted. No part of this website may be reproduced without the explicit permission of the copyright holder.

Пoзволи ми ⧫ Allow me

автор: Александра Златинова ⧫ author: Alexandra Zlatinova

снимки: Огнян Лазаров ⧫ pictures: Ognyan Lazarov

---

Позволи ми Позволи ми да те имам в съня си, да съм кислородът, за който жадува дъхът ти, да съм пристанът, без който дланите ти са самотни, да съм вятърът в косите ти и сребърното в твоите кичури, да съм сладостта, полепнала по устните, да съм мостът, по който ще преминеш живота, да съм споменът и надеждата за утре, да съм твоя, без да си ме молил, да съм болката, страстта и вярата, да съм мисълта, която те усмихва сутрин, да съм твоя дом и твоето скривалище, да съм света ти, твое всичко… Позволи ми да отдам сърцето си, да се изопна като струна срещу хулите, да укротя зверовете ни и твоите и моите, да бъда устрем и закрила, да съм слаба, да бъда себе си, изцяло… Позволи ми да рисувам в мечтите си, да диря твоите топли длани, да спирам злобата на другите, крепост да изграждам от твоите обещания. Позволи ми да се свивам тихичко на твойто рамо, да съм нежна, мила и добра, да съм майка и любовница и дива, да съм твоята единствена жена. Позволи ми да те имам в съня си, позволи ми думичка една, поглед сред тълпи от непознати, позволи ми да те срещна в живота... или след това.

Allow me Allow me to have you in my dreams, to be the oxygen your breath is craving, to be the loom, your palms feel lonely without, to be the wind in your hair and the silver in your graying locks, to be the sweetness sticking to your lips, to be the bridge through which your life will pass, to be the memory and the hope for tomorrow, to be yours, without you begging me for it, to be the pain, the passion and the faith to be the thought that makes you smile in morning to be your home and your stash, to be your world all yours … Allow me to devote my heart, to tighten like a string against abuses, to tame our beasts - yours and mine, to be the elan and the shield, to be weak, to be myself completely… Allow me to paint in my dreams, to search for your warm palms, to stop the malince of others, to build a fortress from your promises. Allow me to lean quietly on your shoulder to be gentle, kind and good, to be a mother and a lover and wild, to be your one and only woman. Allow me to have you in my dreams, allow me one word, one look among crowds of strangers, allow me to meet you in life ... or thereafter.

---

За Александра Златинова

По думите на Екатерина Божикова:

Александра е една от най-старите и най-скъпи мои приятелки, и аз се радвам, че тя се съгласи да сподели работата си на тази платформа.

Аз винаги съм знаела, че тя е писателка, въпреки че тя смирено отказва да носи тази титла. Дори първият ми съзнателен спомен от нея е свързан с писането й. В училище по време на междучасия, човек можеше да я намери на чина й, пишеща на някое откъснато парче хартия. Понякога бяха бележки, които си предавахме като тайни агенти по време на час, но по-често те бяха стихове, мисли, разкази. Мечтаехме, че ще порастнем и ще променим света. Светът бе толкова голям и вълнуващ, а реалността в България бе толкова смущаваща, че това направи сърцата ни немирни пътници. Александра и аз делим много думи и пътувания. Тя е тази, която ме запозна с красотата на Африка, точно както нейните стихове ме запознаха с невероятна дълбочина на сърцето и таланта й.

Извор на Изкуството се радва да сподели работата на Александра, която е обогатена от многобройните й пътни приключения и носи следата на различните култури, в които Александра пристъпя смело.

Александра е журналист по професия с публикации в някои от най-големите български вестници като Телеграф, Стандарт, Монитор, Политика, Евростат и Elle. Тя живее в Лондон и продължава да броди неуморимо света.

⧫

About Alexandra Zlatinova

In the words of Ekaterina Bozhikova:

Alexandra is one of my oldest and dearest friends and I am thrilled that she agreed to share her work on this platform.

I’ve always known she is a writer, even though she humbly refuses to wear this title. Even my first memory of her is of her writing. During recess at school, she would be sitting at her desk and scribbling on a torn piece of paper. Sometimes these were notes we would passed each other during class like secret agents, but more often they were poems, thoughts, short stories. We imagined we would grow up and change the world. The world was so big and exciting, Bulgaria was so troubled, it made us rebels and travellers by heart. We’ve shared so many words and travels. She introduced me to the beauty of Africa, just like her poems introduced me to the incredible depth of her heart and talent.

The Art Fountain glad to share her work, which is enriched by her numerous travel adventures and influenced by the different cultures she has immersed herself into.

Alexandra is a journalist by trade and has worked for some of the biggest newspapers in Bulgaria such as Telegraf, Standart, Monitor, Politika, Europost and Elle. She currently resides in London and remains a big traveler.

---

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Всички статии и снимки, съдържащи се тук са собственост на © Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015, освен ако не е отбелязано, че са собственост на друг. Никоя част от този сайт не може да бъде възпроизвеждана без изричното разрешение на притежателя на авторските права.

⧫

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ALL RIGHTS RESERVED

Please note: All articles and photographs contained here are property of ©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 unless otherwise noted. No part of this website may be reproduced without the explicit permission of the copyright holder.

Назад във времето (част 3) ⧫ Back in time (part 3)

Разказ на един обикновен град ⧫ The story of an ordinary town

---

подбор на архива: Огнян Лазаров ⧫ archive selection: Ognyan Lazarov

текст: Екатерина Божикова ⧫ text: Ekaterina Bozhikova

---

С третата част, посветена на Общинския Исторически Музей на гр. Гоце Делчев, ние приключваме (засега) краткото пътуване назад във времето. Тази част разказва историята на град Гоце Делчев през трансформацията на няколко от известните му сгради. През вековете те са забравени, преоткрити и изменени по предназначение. Тук ще намерите и историята на сградата, в която се помещава Общинският Исторически Музей. Снимките, които публикуваме са чудесен символ на това, което се случва, когато времето преминава през нас - оставяме наследство - семейство, което създаваме; дървета, които садим; сгради, които строим. Животът продължава да тече и да трансформира следата, която оставяме след нас.

⧫

With the 3rd part dedicated to the History Museum of Gotse Delchev we conclude our brief travel back in time (for now). This part tells the story of the town Gotse Delchev itself and some monumental buildings, which have been build, forgotten, rediscovered and repurposed. We have also included the story of the building, where the History Museum lives nowadays. The few snapshots we are publishing are a great symbol of what happens when time passes through us. We leave legacy - a family we create, trees we plant, buildings we build. Life continues to flow and to transform what we’ve left behind.

Неврокопският пазар в началото на ХХ век (съществува до ден днешен) ⧫ The weekly Nevrokop market in the early XX century (exists to this day)

---

Караджа Паша джамия ⧫ Karadzha Pasha mosque (началото на ХХ век/early XX century)

Неврокоп пада под турско робство в края на 14 век. В османски документ от 1444 г. е описан като голямо християнско село (най-многолюдното в региона). След това, за около 100 години Неврокоп се превръща в преобладаващо мюсюлмански град.  През 15 век в местността „Св. Никола“ (там вероятно е имало християнски храм и със сигурност християнско гробище) турците създали първата джамия в града - Karaca Paşa camii. Не толкова под бремето на столетията, колкото поразен от човешка немарливост, първият мюсюлмански храм и единствен оцелял от онази епоха бавно изчезва пред погледа ни днес.

⧫

Nevrokop, which is the old name of Gotse Delchev, falls under Ottoman rule in the late 14th century. In an Ottoman document from 1444, the town of Nevrokop is described as a great Christian village (the most populous in the region). Then for about 100 years Nevrokop becomes a predominantly Muslim town. In 15th century in the "St. Nichola" part of town Turks build the first mosque named Karaca Paşa camii (It is suggested there was a Christian church in the area and the existence of a Christian cemetery is confirmed). Not so much caused by the burden of centuries but more by human negligence, the first Muslim shrine and sole survivor of that era, slowly disappearing before our eyes today.

---

Трето основно училище, болница по това време (дългата сграда на преден план) ⧫ The elementary school, used as a hospital at the time (long building in the front) (1933)

Изглед от гр. Неврокоп през 1933 г. Снимката е правена от Хамам баир, зад Дома на културата. В едноетажната сграда на преден план, в периода 1931г.-1976 г. се е помещавало Трето основно училище. Сградата е построена през 1908 г. за нуждите на турската жандармерия. През Първата световна война сградата е била превърната в болница, а след това за известно време там е било настанено Педагогическото училище в града.

⧫

View of Nevrokop in 1933. The photo is taken from Hammam hill behind the House of Culture. The one-storey building in the foreground houses one of the town elementary school from 1931 to 1976. The building is built in 1908 for the needs of the Turkish gendarmerie. During World War I the building is converted into a hospital and for a few years after that into a Pedagogical School.

---

Сградата на Общинския Музей ⧫ The History Museum Building (~1944)

Домът на Общинският Исторически Музей има завладяваща история. Сградата носи името “Янчовият конак”, който се е появил като финансова пирамида на един хитър грък и погълнала вложенията на обикновени и отрудени хора от цялата околия. След освобождението на гр. Неврокоп от турско робство, през 1912 г. сградата станала полицейско управление и седалище на околийския началник. В мазетата са били пребивани както обикновени криминални типове, така и политически затворници. След 9 септември 1944 г. в сградата е настанено Околийско управление на МВР.

Времето е заличило яростните лица и писъците на разорените вложители във фалшивата банка, кръвта на затворниците по стените в килиите се е просмукала в старата мухлясала мазилка, която строителните работници грижливо изчегъртали при ремонтите…

⧫

The Home of the Gotse Delchev History Museum has a fascinating story. In the past it has been known as the “Yanchov Konak”, which emerges as a financial pyramid created by a wily Greek. The faulty financial institution swallows the investments of many ordinary people from the entire district. After Nevrokop is liberated from Ottoman rule in 1912, the building becomes a police station and the headquarters of the district chief. The basement is used to torture not only criminals but also political prisoners. After September 9, 1944 the building accommodates the county Police Department.

Time may have wiped out the violent screams of the impoverished investors, the blood stains of the prisoners that have seeped into the moldy plaster of the walls, yet their story is still trapped in the body of the building.

Строеж на казармата ⧫ Building of the soldier barracks (1920)

---

Снимките са предоставени с любезното одобрение на Общински Исторически Mузей, гр. Г.Делчев.

⧫

All published pictures have been kindly provided by the Gotse Delchev History Museum.

---

За Екатерина и Огнян

Екатерина и Огнян са създателите на блога. Повече за тях може да намерите тук

⧫

About Ekaterina & Ognyan

Еkaterina and Ognyan are creators of the blog. You can find out more about them here

---

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Всички статии и снимки, съдържащи се тук са собственост на © Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015, освен ако не е отбелязано, че са собственост на друг. Никоя част от този сайт не може да бъде възпроизвеждана без изричното разрешение на притежателя на авторските права.

⧫

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ALL RIGHTS RESERVED

Please note: All articles and photographs contained here are property of ©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 unless otherwise noted. No part of this website may be reproduced without the explicit permission of the copyright holder.