Пoзволи ми ⧫ Allow me

автор: Александра Златинова ⧫ author: Alexandra Zlatinova

снимки: Огнян Лазаров ⧫ pictures: Ognyan Lazarov

---

Позволи ми Позволи ми да те имам в съня си, да съм кислородът, за който жадува дъхът ти, да съм пристанът, без който дланите ти са самотни, да съм вятърът в косите ти и сребърното в твоите кичури, да съм сладостта, полепнала по устните, да съм мостът, по който ще преминеш живота, да съм споменът и надеждата за утре, да съм твоя, без да си ме молил, да съм болката, страстта и вярата, да съм мисълта, която те усмихва сутрин, да съм твоя дом и твоето скривалище, да съм света ти, твое всичко… Позволи ми да отдам сърцето си, да се изопна като струна срещу хулите, да укротя зверовете ни и твоите и моите, да бъда устрем и закрила, да съм слаба, да бъда себе си, изцяло… Позволи ми да рисувам в мечтите си, да диря твоите топли длани, да спирам злобата на другите, крепост да изграждам от твоите обещания. Позволи ми да се свивам тихичко на твойто рамо, да съм нежна, мила и добра, да съм майка и любовница и дива, да съм твоята единствена жена. Позволи ми да те имам в съня си, позволи ми думичка една, поглед сред тълпи от непознати, позволи ми да те срещна в живота... или след това.

Allow me Allow me to have you in my dreams, to be the oxygen your breath is craving, to be the loom, your palms feel lonely without, to be the wind in your hair and the silver in your graying locks, to be the sweetness sticking to your lips, to be the bridge through which your life will pass, to be the memory and the hope for tomorrow, to be yours, without you begging me for it, to be the pain, the passion and the faith to be the thought that makes you smile in morning to be your home and your stash, to be your world all yours … Allow me to devote my heart, to tighten like a string against abuses, to tame our beasts - yours and mine, to be the elan and the shield, to be weak, to be myself completely… Allow me to paint in my dreams, to search for your warm palms, to stop the malince of others, to build a fortress from your promises. Allow me to lean quietly on your shoulder to be gentle, kind and good, to be a mother and a lover and wild, to be your one and only woman. Allow me to have you in my dreams, allow me one word, one look among crowds of strangers, allow me to meet you in life ... or thereafter.

---

За Александра Златинова

По думите на Екатерина Божикова:

Александра е една от най-старите и най-скъпи мои приятелки, и аз се радвам, че тя се съгласи да сподели работата си на тази платформа.

Аз винаги съм знаела, че тя е писателка, въпреки че тя смирено отказва да носи тази титла. Дори първият ми съзнателен спомен от нея е свързан с писането й. В училище по време на междучасия, човек можеше да я намери на чина й, пишеща на някое откъснато парче хартия. Понякога бяха бележки, които си предавахме като тайни агенти по време на час, но по-често те бяха стихове, мисли, разкази. Мечтаехме, че ще порастнем и ще променим света. Светът бе толкова голям и вълнуващ, а реалността в България бе толкова смущаваща, че това направи сърцата ни немирни пътници. Александра и аз делим много думи и пътувания. Тя е тази, която ме запозна с красотата на Африка, точно както нейните стихове ме запознаха с невероятна дълбочина на сърцето и таланта й.

Извор на Изкуството се радва да сподели работата на Александра, която е обогатена от многобройните й пътни приключения и носи следата на различните култури, в които Александра пристъпя смело.

Александра е журналист по професия с публикации в някои от най-големите български вестници като Телеграф, Стандарт, Монитор, Политика, Евростат и Elle. Тя живее в Лондон и продължава да броди неуморимо света.

⧫

About Alexandra Zlatinova

In the words of Ekaterina Bozhikova:

Alexandra is one of my oldest and dearest friends and I am thrilled that she agreed to share her work on this platform.

I’ve always known she is a writer, even though she humbly refuses to wear this title. Even my first memory of her is of her writing. During recess at school, she would be sitting at her desk and scribbling on a torn piece of paper. Sometimes these were notes we would passed each other during class like secret agents, but more often they were poems, thoughts, short stories. We imagined we would grow up and change the world. The world was so big and exciting, Bulgaria was so troubled, it made us rebels and travellers by heart. We’ve shared so many words and travels. She introduced me to the beauty of Africa, just like her poems introduced me to the incredible depth of her heart and talent.

The Art Fountain glad to share her work, which is enriched by her numerous travel adventures and influenced by the different cultures she has immersed herself into.

Alexandra is a journalist by trade and has worked for some of the biggest newspapers in Bulgaria such as Telegraf, Standart, Monitor, Politika, Europost and Elle. She currently resides in London and remains a big traveler.

---

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Всички статии и снимки, съдържащи се тук са собственост на © Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015, освен ако не е отбелязано, че са собственост на друг. Никоя част от този сайт не може да бъде възпроизвеждана без изричното разрешение на притежателя на авторските права.

⧫

©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 – ALL RIGHTS RESERVED

Please note: All articles and photographs contained here are property of ©Извор на Изкуството ⧫ The Art Fountain, 2015 unless otherwise noted. No part of this website may be reproduced without the explicit permission of the copyright holder.